46-и Пехотен Добрички Полк
Нашият клуб за военно-исторически възстановки избра да носи името на "46-и Пехотен Добрички Полк" в памет на загиналите воини в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война от полка.
На 5.09.1912 г. е издаден царски указ за сформирането на 46-и пехотен на Негово царско височество полк. Полкът е сформиран в град Търново /по настоящем В.Търново/ от състава на 18-и пехотен етърски полк и 20-и пехотен добруджански полк. Ентусиазмът на воините е голям и мобилизацията на полка се осъществява за 5 дни, с 2 дни по-бързо от определения срок. За командир на полка е назначен подполковник Цветанов. Така сформиран полкът се отправя към старата българо-турска граница, след боевете 5-8 октомври 1912 г. пресича границата. На 11 октомври под командването на капитан Радко Димитриев българската армия, в чийто състав е и 46-и пехотен добрички полк атакува Лозенград и го превзема. Този триумф във вестник "Дейли телеграф" бива наречен "един от най-големите военни триумфи, които въобще военната история познава". В големите боеве на линията Люлебургас-Бунархисар добруджанци дават много жертви сред командващите и сред редовите войници, настъплението им е успешно. Боевете продължават до лятото на 1913 г., след приключването им полкът е разформирован на 10 август същата година.
По време на Първата световна война 1914-1918 г. 46-и Пехотен Добрички полк се сформира отново. Командир на полка е подполковник Миньо Абаджиев, по.късно заменен с подполковник Иван Димитров Карамаждраков. Бойни действия полкът започва в състава на 3-та пехотна бригада от 3-та пехотна балканска дивизия на Втора армия, която е съсредоточена в райно на град Кюстендил, Дупница и Горна Джюмая. Задачата, която е поставена пред Втора армия, в частност на 46-и пехотен полк е да атакува и да заеме "предния пункт от сръбската граница-Орлово гнездо". На 2 октомври 1915 г. е предприето настъпление към връх Китка, което се увенчава с успех още същия ден към 17.30ч. На 7 октомври полкът участва в превземането на страцинската позиция и освобождава Куманово. На 14 октомври 1915 г. заема следните позиции: Качаник, Прешево, Бояновци, Враня и планинската верига на запад от тях. На 20 октомври е издадена заповед за завладяването на Прищина. След близо едномесечни ожесточени сражения по пътя кам Прищина, на 5 декемеври 1915 г. частите на 46-и пехотен полк достигат и се разполагат в града. На 28 януари полкът е отправен за южния фронт, участва в редица боеве до края на войната включен в състава на 3-та пехотна дунавска девизия, разформирована на 8 ноември 1918 г.
По време на Втората световна война с Указ на княз Борис ІІІ,издаден септември 1940 г. отново е сформиран 46-и пехотен добрички полк, с командир полковник Иван Миленов. Част от полка охранява новата граница с Румъния, друга част е дислоцирана в Елховския регион. На 9 май 1944 г. полкът е дислоциран около турската граница, където изпълнява охранителна дейност до края на месец август 1944 г. На 2 септември щабът на полка с една дружина се завръщат в гр. Добрич, а останалите части биват насочени в Хасковска околия. На 19 септември 1944 г. полкът е включен във 12-а пехотна дивизия на Втора Българска армия, съсредоточена в района на град Пирот, със заповед за действия в посока гр. Ниш срещу намиращите се там немски войски. На 16 и 25 октомври, на 1 и 3 ноември претърпява ожесточени боеве. На 17 ноември 1944 г. немските войски са принудени да напуснат Прищина. В началато на месец декември е сформирана Първа Българска армия, в чийто състав влиза и 46-и пехотен полк в 12 пехотна дивизия, с вагони са отправени към Белград.До 15 май 1945 г. полкът води множество боеве с вражеските войски, достига до 4 километра от австрийската граница, пленяват 8900 войници, 204 офицери, и много военни трофеи. На 2 юли 1945 г.е получена дългоочакваната заповед за изнасяне към Белград, откъдето отново натоварен на влакови композиции полкът е отправен към България, на 22 юли рано предиобед първата влакова композиция пристига на гара София, след дванадесет часа път бива разтоварена на гара Дончево. Полковник Лазаров заповядва личният състав на полка да се подготви за пеши марш до град Добрич.
На 24 юи 1945 г. войните от 46-и пехотен добрички полк тържествено са посрешнати от своите съграждани.
Използвани източници:
1."Бойният път на 46-и пехотен добрички полк", Г.Казанджиев, изд. 1997 г.
2. "Добруджанци на война", Г. Георгиев, изд.1984 г.
На 5.09.1912 г. е издаден царски указ за сформирането на 46-и пехотен на Негово царско височество полк. Полкът е сформиран в град Търново /по настоящем В.Търново/ от състава на 18-и пехотен етърски полк и 20-и пехотен добруджански полк. Ентусиазмът на воините е голям и мобилизацията на полка се осъществява за 5 дни, с 2 дни по-бързо от определения срок. За командир на полка е назначен подполковник Цветанов. Така сформиран полкът се отправя към старата българо-турска граница, след боевете 5-8 октомври 1912 г. пресича границата. На 11 октомври под командването на капитан Радко Димитриев българската армия, в чийто състав е и 46-и пехотен добрички полк атакува Лозенград и го превзема. Този триумф във вестник "Дейли телеграф" бива наречен "един от най-големите военни триумфи, които въобще военната история познава". В големите боеве на линията Люлебургас-Бунархисар добруджанци дават много жертви сред командващите и сред редовите войници, настъплението им е успешно. Боевете продължават до лятото на 1913 г., след приключването им полкът е разформирован на 10 август същата година.
По време на Първата световна война 1914-1918 г. 46-и Пехотен Добрички полк се сформира отново. Командир на полка е подполковник Миньо Абаджиев, по.късно заменен с подполковник Иван Димитров Карамаждраков. Бойни действия полкът започва в състава на 3-та пехотна бригада от 3-та пехотна балканска дивизия на Втора армия, която е съсредоточена в райно на град Кюстендил, Дупница и Горна Джюмая. Задачата, която е поставена пред Втора армия, в частност на 46-и пехотен полк е да атакува и да заеме "предния пункт от сръбската граница-Орлово гнездо". На 2 октомври 1915 г. е предприето настъпление към връх Китка, което се увенчава с успех още същия ден към 17.30ч. На 7 октомври полкът участва в превземането на страцинската позиция и освобождава Куманово. На 14 октомври 1915 г. заема следните позиции: Качаник, Прешево, Бояновци, Враня и планинската верига на запад от тях. На 20 октомври е издадена заповед за завладяването на Прищина. След близо едномесечни ожесточени сражения по пътя кам Прищина, на 5 декемеври 1915 г. частите на 46-и пехотен полк достигат и се разполагат в града. На 28 януари полкът е отправен за южния фронт, участва в редица боеве до края на войната включен в състава на 3-та пехотна дунавска девизия, разформирована на 8 ноември 1918 г.
По време на Втората световна война с Указ на княз Борис ІІІ,издаден септември 1940 г. отново е сформиран 46-и пехотен добрички полк, с командир полковник Иван Миленов. Част от полка охранява новата граница с Румъния, друга част е дислоцирана в Елховския регион. На 9 май 1944 г. полкът е дислоциран около турската граница, където изпълнява охранителна дейност до края на месец август 1944 г. На 2 септември щабът на полка с една дружина се завръщат в гр. Добрич, а останалите части биват насочени в Хасковска околия. На 19 септември 1944 г. полкът е включен във 12-а пехотна дивизия на Втора Българска армия, съсредоточена в района на град Пирот, със заповед за действия в посока гр. Ниш срещу намиращите се там немски войски. На 16 и 25 октомври, на 1 и 3 ноември претърпява ожесточени боеве. На 17 ноември 1944 г. немските войски са принудени да напуснат Прищина. В началато на месец декември е сформирана Първа Българска армия, в чийто състав влиза и 46-и пехотен полк в 12 пехотна дивизия, с вагони са отправени към Белград.До 15 май 1945 г. полкът води множество боеве с вражеските войски, достига до 4 километра от австрийската граница, пленяват 8900 войници, 204 офицери, и много военни трофеи. На 2 юли 1945 г.е получена дългоочакваната заповед за изнасяне към Белград, откъдето отново натоварен на влакови композиции полкът е отправен към България, на 22 юли рано предиобед първата влакова композиция пристига на гара София, след дванадесет часа път бива разтоварена на гара Дончево. Полковник Лазаров заповядва личният състав на полка да се подготви за пеши марш до град Добрич.
На 24 юи 1945 г. войните от 46-и пехотен добрички полк тържествено са посрешнати от своите съграждани.
Използвани източници:
1."Бойният път на 46-и пехотен добрички полк", Г.Казанджиев, изд. 1997 г.
2. "Добруджанци на война", Г. Георгиев, изд.1984 г.